Рецепта френска – или как щехме да се подлъзнеме на одрана кожа

Ето ме и мене след рекламите! Най-сетне ще видите нещо истинско, изтънчено и френско. Ще се задълбоча в кулинарията и специалитетите и няма вече да се разсейвам с тия политики, щото губа форма и концентрация, па и практика се губи кат са разсейва човек с простотиите в политиката. Неправда цари около нас, но млъкни сърце е рекъл поета - не е дошъл още моя час да оправям хода на световната история. Така, затова се съсредоточаваме в най-изфинените и перфинени рецепти – френските, за да постигнем душевно равновесие и спокойствието да си възстанова. Ще ви покажа едни засукани манджи сега та ум да ви зайде. Сега ше видите к’вото не сте виждали. Пълнена кожа от пиле- ценно а? Чудите ли се? Кво се чудите бе, ния да не сме прости! Вия не знаете ли за криворазбраната цивилизация бе, че толко са чудите или и т’ва го изфърлиха вече от учебниците. Че на мене дедо ми докара алафрангата бе, от Европа я докара – нашто европейско наследство създаде, в Европа ни вкара преди сто години и нещо, а сега го изфърлят от учебниците! Простаци. Че той не само докара алафрангата, ми откара в Европата българската култура и традиции откара. А? -  българска национална идентичност ми съчиняват сега разни чуждици и измислици. Я прочетете Бай Ганьо да видите идентичност на к’во се вика – кой показа на целокупната Европа розовото масло и българския кашкавал – е, той кашкавала тайно си го ядеше де, щот’ такава ценност не е за ония, че ше откраднат рецептатата. Ама го изфърлихте от учебниците, па затова сега  ни рецепта, ни дявол не остана и ви продават само “млекозаместители”. Ами дисагите, а – дисаги понесе ли той в Европата, понесе. Идентичност показа ли, показа. К’ъв символ е това – дисагите - на българина – любознател и пътешественик, изръшнал пол’вината свет изръшнал. И знаеше и как да ги изработи ония така тънко, хитро, да им продава мурафети, а не сега те на нас ни продават мурафети не, ми и тоалетна хартия даже. И т’ва стигнахме да не можем да си направим. ‘Сичко те ни прават, наместо ние да им правим и да им изнасаме и да са развиваме, как дедо ми правеше, ния кат едни бибета само консумираме, а нищо не произвеждаме. Че и магданоза с дръжките дет’ го купувам, нема ни вкус ни мирис на магданоз - от другаде са внаса, бе. Позор, дедоооооо, позор. Ти ако беше щеще ли да допуснеш? Че ти на французите кашкавал щеше да продаваш ако беше сега. А не те да ни пробутват Данон му викат - едни сладникави сухи млека - за кисело мляко да ни го пробутват, дет’ ни на боза мяза, ни на крем, ни на пюре, не мяза на к’во удара. Те на нас ше ни пробутват, дедо - знам че са обръщаш в гроба, ма тоа народ прос дотам са докара, да ни пробутват французите редки бози за кисело млеко а ние зяпнали кат малоумни  купуваме ли купуваме. Йогурт – резил! Наместо целия свет да се мъчи да срича КИСЕЛО МЛЯКО -  той са научи на таа простотия Йогурт, а па ния да го приемаме кат’ манна небесна, щот’ ни е изпила гарга мозъка ни е изпила. Че дедо ми с тия дисаги – т’ва Турну Магуреле, т’ва Калафат и Бекет – той ги постави на картата бе. Па Вена, па Будапещенската гара, а ? Ама нали изфърлихте дедо ми от учебниците. Па сега нека ви тургат за символ един клозет. Щот’ ако не бехте изфърлили дедо, сега едни дисаги щеше да има там – щот’ българина е на четирите континета отишъл и на ‘секъде са а доказал. Само тука у България му пречат да си оправи държавата и да си живее кат’ европеец и алафранга. И знае се кой му пречи – едни северни ледовити циклони ‘се отвяват европейските кълнове ги отвяват и ги заледяват. Кат’ духне от Сибир та ни смръзне и ни скекенези и ни направи на помръзляци и де що има цивилизационен кълн гине немилостиво и безнадеждно – ей - за история ма питайте мене, ‘ма не! Да са не разсейваме и не отклоняваме. Да си гледам чирпаците и тенджурите, щот’ види се, няма правда и вместо у президентскио дворец да реда народните работи по третипа на дедо Ганьо, други му ползват адетите без ноу хау без нищо, а аз тука ше ви забърквам френски манджи, щот сичко мога и за сичко ма бива, за т’ва.

И така – к’во ни трябва – едно варено пиле. ‘Фащаме го без колебание и почваме майсторски да отделяме кожата. Т’ва хич не е лесно, щото – опааа – скъса са. Ама така е, загубил съм тренинг види се с тия ваджишки политики. То за т’ва народа е рекъл ‘сека жаба да си знае гьола, а аз кат’ един Хамлет са разкъсвам между триста мисловни процеси. Но – какво да се прави, питал един голям ум. Ами ‘зимаме друго пиле бе, чунким голяма работа. Сваряваме го и пак почваме да се потим с отлепване на кожата, но тя пак най-нахално си са къса и неще да са отлепва. Подиграва ли ми се т’ва пиле бе, тоа бройлер нищо и никакъв, на мене ли ми са опира? Неговата кожица бройлерска! Тути-Фрути не се предава обаче, така да знае. Аз внук ли съм на дедо ми или лукова глава! Кулинарството е наука, а науката се знае какво- че изисква жертви. Жертваме още неколко пилета, щото ше се бора с таа рецепта до победа ше се бора. И еврика – ше ги свара ‘сичките налични пилета та да не губа време за тази подготвителна процедура, та да имам по-вечко материал. ‘Щото до там я докарахме с таа политика, едно пиле да не мога да одера. Ето ви нагледно доказателство, че от политика хаир нема, а само вреда. И аз така – о – оп - стой. Леле, ама аз май забаравих нещо бе! Да бе, ‘ми то пилето се дере сурово! За т’ва не ще таа кожа да са бели. Тююю- язък! Ми сега! Ми то във фризера не останаха сурови пилета. Еййй к’во нещо е детайла в кулинарията. Важно нещо - първостепенно. Ама импровизацията е още по-важно, т’ва му е майката. К’во па съм са хванал и аз с таа тъпа рецепта. Френски изгъзици моля ви се. Ще дереш пиле! Ми то мозъка ти треба да е по-малко и от на пилето, че да са занимаваш с тия глупости. Я да им покажа аз на тях една рецепта за пиле. Те ше ми кажат на мене к’во да права с едно пиле. Я к’ви са чудни и уханни пиленцата кат’ са топли и сварени и пара се ‘дига от тех кат’ в китайски ресторант, че и количеството си е според китайските мащаби аслъ. Я колко пиленца бастисах. Леле, как ма пренаса тоя аромат в детството. Дедо ми обичаше така да свари баба кокошка, па да я поръси с червено пиперче, па да го разкърши, па да му седнем, па да ми заплющат ушите от ядене, а дедо да ма гледа умилно как ям юнашки омазан до лактите и да ми вика - бе не хранат ли ви в таа детска градина, бе дедов, я донес’ бабо още една кокошка допълнително на т’ва момче, че големи дела го чакат кат’ порасне. Ех, блажени времена. ‘Ма аз що не ‘зема да спретна едно пиле по селски, ‘ми са занимавам с тия френски измишльотини. Айде-де – те  ше ми продават на мене рецепти – чунким ги не знам аз с техното бонжур-монжур. На к’ви ми се прават тия. Чунким голяма работа – френска кухня – я да разкърша тия варени пиленца, па да ги напипера, па да ги насола – как дедо ми ги правеше, па да им седна – пълнена кожа ли? Ма тия верно ни имат за много прости, кат’ си мислат че ния при наш’те пиленца ше седнем да им ядем одраните кожи. Я да са осъзнаем, щот’ ако им са водим по акъла – аслъ - за нас ше бъдат кожите, а за тех плънката. Ама нали изфърлихме царвулите – та за т’ва не можем да разпознаем мошениците дет’ ни изработват тънко. От кожи се прават царвули  ясно ли ви е – те т’ва ше им кажа на французите и много здраве от дедо ми Ганьо! А аз ше си хапна пилета напиперосани по селски. Тук е истината. В кухнята на Тути-Фрути се ражда. Който има очи – да гледа. Който има уши да слуша. Айде чао, че работа ме чака. Пълна маса.

            Бай Ганьо внук или Алеко – внук – се едно и също е да знаете